Tyxo.bg counter
неделя , 29 ноември 2020

COVID-19 ОЩЕ ВЕДНЪЖ ДОКАЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗДРАВНА РЕФОРМА

Форсмажорните обстоятелства със създалата се епидемиологична обстановка по безспорен начин разкриха проблемите на здравеопазването в България и е крайно време правителството да пристъпи към реформиране на здравната система.  Адекватно подготвената и изградена здравна система е гаранция за националната сигурност на България. Тази теза искам да подкрепя с данните от последния доклад на ЕК за състоянието на системите на здравеопазването в Европа за 2019 г. Крайната оценка на ЕК е цитирам: „Здравеопазването в България – лоша система, която поглъща много пари, но няма ефект”. Един от изводите в профила на България е, че делът на бюджетните средства за здравеопазване е 52% и намалява през последните години. В същото време експертите констатират, че страната ни е на първо място в ЕС по дела на частните разходи „джобни пари” – 47%, които доплащат  пациентите и това им дава основание да направят извода, че бедните не са в състояние да си позволят адекватни здравни грижи. Изводът е, че увеличението на разходите за здраве е за сметка на директните плащания от пациентите. 14% от населението не е обхванато от системата. Сериозен проблем е липсата на квалифицирани медицински кадри и драстичните диспропорции между различните области в страната. Това води отново до недостъпни здравни грижи за представителите на различни социални групи. Експертите описват проблема като свръхконцентрация на здравни заведения, услуги и специалисти в големите градове и липсата им в селските райони. Факт, който многократно е подчертаван както от БЧК, така и от различни пациентски организации. Друг проблем, идентифициран в доклада, е недостигът на специалисти и особено на медицински сестри и лични лекари. Подобни липси не позволяват развитието на първичната помощ. Любопитна е констатацията, че всяка пета процедура, осъществена в болница, може да бъде направена в доболничната помощ, докато всяка десета хоспитализация може да се избегне, когато болният има достъп до доболнична помощ. Услугите за дългосрочни грижи не са част от пакета на здравните дейности. На фона на застаряващото с бързи темпове население, осигуряването на дългосрочна грижа на приемлива цена би трябвало да се превърне във важно предизвикателство. Независимо, че средната продължителност на живота се е увеличила, тя продължава да бъде най-ниската в ЕС. Не на последно място експертите определят като траен проблема с високата задлъжнялост на общинските болници. Анализаторите посочват като основно препятствие пред реформите в здравната система честата смяна на политическите ръководства, което води до отсъствие на приемственост и до липса на последователност. Обща е констатацията на пациенти, медицински специалисти и на голяма част от политиците, че здравеопазването се намира в критично състояние, че системата не работи ефективно, че липсва държавна политика, която да има ново отношение към здравето на хората.

Анализът на основните, по-съществените фактори и причини, които доведоха до сегашното състояние на българското здравеопазване, дава основания да се обобщят така:

  • Липсва последователна политическа воля и приемственост за издигане здравето на нацията сред водещите национални приоритети, с цел гарантиране на националната здравна сигурност;
  • Налице е имитация на провеждане на структурна реформа. Липсва обективен предварителен анализ на състоянието на здравната система, не се представя оценка на крайните резултати;
  • Прилагат се финансови, организационни и други решения, често инцидентни, без да се отчитат реалните условия, ресурсните възможности и личностната нагласа;
  • Регистрират се високи размери на корупцията в системата. Наблюдава се отсъствие на радикални мерки и поведение на примиряване с тях;
  • Акцентира се на въвеждането на пазарни механизми в здравеопазването, без да се отчитат социалните фактори, което доведе до деформации и недоволство от дейността на здравната и особено от здравноосигурителната система;
  • Изискванията за компетентност и професионализъм към тези, които заемат ключови позиции в системата, са заменени от политическата им принадлежност.

Изходът пряко свързан с извършване на здравната реформа в нашата страна е прилагането на комплексен подход, цялостна ревизия и отстраняване на отбелязаните и неотбелязани, но известни на специалистите от и извън от МЗ и НЗОК пропуски и слабости в здравното законодателство, организация и управлението на системата.

 

Доц. д-р Борислав Попов,

Член на УС на СНЦ Клуб на работодателя – Стара Загора

Leave a Reply