Tyxo.bg counter
понеделник , 17 май 2021

НЕПРИЗНАТИЯТ ГЕРОЙ

Повод за  този материал ни даде изборът на Кирил Десподов от ЦСКА за футболист на годината в България за изминалата 2018-та. Във въпросната класация, след родения в Кресна играч се наредиха вратарят на Славия Георги Петков и халфът на пловдивския Ботев Тодор Неделев. Сред въпросната компания не фигурира името на нападателя на Берое Мартин Камбуров. Малка утеха за зелено-белите фенове все пак е фактът, че Марто е първенец в надпреварата сред нападателите. Нямаше да вдигаме вой до небесата, защо Камбуров не е футболист на 2018-та, ако у нас не остава горчивото чувство, че и подредбата в споменатата  класацията  , както и  в редица други  класации с марка БГ, не се определи след борба на лобита, в които превъзходство взеха не постиженията на дадения състезател, а позициите му сред силните на деня. Не пренебрегваме чисто спортно-техническите достойнства на Кирил Десподов. Това е може би най-обещаващият футболист у нас, но 2018-та далеч не беше толкова успешна за него, че да го качи на върха в най-популярния спорт. Десподов не стана шампион и не взе купата с клубния си тим. Не реализира и кой знае колко важни попадения за националния отбор. Поне да беше най-резултатния българин в елита ни, или да беше осъществил трансфер в чужбина. Тогава щяхме да кажем, че му отива короната на футболния крал у нас. Той не направи нищо от гореизброеното, а приказките, че някой чужд състав ще брои 4 млн. евро, за да го има в редиците си още тази зима, по-скоро вредят отколкото помагат на Кирил Десподов. Практиката от миналото е показала, че заформи ли се трансферна сага около някой играч и той не смени ли бързо клубната си принадлежност, следва спад в изявите му на терена. Казаното за Десподов, важи в пълна сила за Тодор Неделев. С тази разлика, че Кирил Десподов още не е защитавал цветовете на команда извън България, а роденото в Белозем канарче, има зад гърба си безславния период в немския тим Майнц 05, където изигра мачове, броящи се на пръстите на едната ръка, а в Майнц ще го запомнят с автогола, който си вкара за втория им отбор. Разказваме всичко това, за да припомним заради какви футболисти Мартин Камбуров бе пренебрегнат в класацията на футболистите за отминалата година. И нищо толкова фатално не се е случило, та нали и великият Димитър Якимов не е ставал футболист на годината. Така е, но Мартин Камбуров заслужаваше поне да е в челото на Футболист на годината 2018 . На върха на класацията може би не, но в челото й- да. И причините да го твърдим са най-малко две. От позицията на своите вече над 38 години, Мартин Камбуров продължава да вкарва голове и да е трети сред стрелците в Първа лига в момента, а Десподов и Неделев са далеч след него. И пак от позицията на своите 38 години, Камбуров продължава да се раздава без остатък във всеки мач и да е еталон за професионализъм на и извън игрището. Подобни факти заслужаваха признание от колегите журналисти. Но, какво да се прави? Марто не играе за Лудогорец, ЦСКА или Левски. Не го гласят за многомилионен задграничен трансфер в евро. Той си е едно обикновено момче от Свиленград. Обикновено, но от малкото футболни момчета, които още с играта си мотивират хората да ходят по родните стадиони. Това е най-голямото признание за Марто. Него повечето запалянковци ще го помнят дълго след края на кариерата му, а това е много повече от всяка футболна награда, пък била тя и тази за футболист на годината.
Иван НЕЙКОВ

Leave a Reply