Tyxo.bg counter
събота , 4 декември 2021

ЗА ТРЕВОГИТЕ НА ИНДУСТРИАЛЦИТЕ

 

Ивайло Найденов, изп. директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори

 

Инж. Найденов, кои са най-критичните точки в електроенергетиката ни от гледна точка на индустриалните консуматори?

Като федерация, която защитава потребителския интерес, за нас е важно да имаме сигурни доставки на екологична енергия на достъпни цени, такива каквито получават конкурентните ни енергоинтензивни производства в другите страни на ЕС. Основен проблем, разбира се, е ръстът на цените. Главна, но не единствена, причина за това е резкият скок в цените на въглеродните емисии, който води до пряк ръст в производствените разходи на централите. Но това не е неочаквано. Това е политика на Европа

от поне 15 години, като рязкото поскъпване на квотите е резултат от настоящите по-амбициозни цели на ЕС за зелен енергиен преход. За съжаление, за толкова време все още не сме изградили готовност.

Не трябваше ли тази готовност да я постигнем с европарите за Справедлив преход?

Европейските пари се дават срещу конкретни проекти, срещу конкретни планове, които ние още

не сме написали. Назад в годините целите бяха по-леки, като 20:20:20; 40% намаляване на емисиите до 2030 г. в сравнение с 1990 г., които понастоящем прераснаха на 55%. През цялото това време България не е била безгласна буква. Трябвало е да представи държавническа позиция по заложените европейски цели и ефекта им върху българската икономика, енергетика и енергийна бедност. Механизмът за капацитет, за който се говори вече около 3 години, все още не е въведен. Държавата ни трябва да го нотифицира, както всяка една държавна помощ. Механизмът за капацитет всъщност е вид тръжна процедура, в която всички централи, включително и тези от съседни държави-членки на ЕС, ще могат да наддават, за да продават енергия и разполагаемост. В тази връзка, ако искаме да въведем този механизъм, преговорите върху дългосрочните договори на т.нар. „американски“ централи са неизбежни. Преди около 2 години бе даден мандат за преговори с ръководствата им, а през март т.г. беше публикуван от Европейската комисия за обществено обсъждане план за мерки и реформи, които да спомогнат за въвеждането на този механизъм. Към момента липсват забележими резулт

ати. Важно е да отчетем и факта, че самите централи не могат да променят договорите си без съгласието на банките, които са ги кредитирали. Но целият този процес – подаването на нотификация и паралелните преговори с Ей И Ес и КонтурГлобал – трябваше отдавна да е започнал. Страните, подали нотификации до края на 2019-а ( например Полша), биха имали възможност да запазят въглищните си централи до 2030 г. (ако се класират на търговете). По сега действащата директива, дори и да успеем да въведем механизъм за капацитет, след 2025 г. централи с въглеродни емисии над 550 г/кВтч (каквито са и нашите Марици) няма да могат да участват в него.

Съществува ли алтернатива на Марица Изток? И внос на електроенергия ли е тя?

С тези цени на квотите, чисто икономически, въглищните централи рано или късно ще отпаднат. При 50 – 55 евро за тон емисии, само за тях разходите са 120 лв./МВтч, а себестойността на тока – около 200 лв. Дори при цени към момента на свободен пазар от 150 – 160 лв./МВтч, които не са никак ниски, пазарното участие става трудно (за американ

ските централи разликата се покрива от фонд сигурност на енергийната система и цена задължение към обществото, същото важи и за разходите по заповедите за ТЕЦ Марица Изток 2). От друга страна, централите в Марица Изток са изключително важни от системна гледна точка, особено ТЕЦ Марица Изток 2, която е свързана на всички нива на напрежение в електроенергийната система. Но и тук липсва ясна държавна позиция. Енергийната стратегия се гласува от парламента. Ние понастоящем нямаме такава. Има някакв

и предложения за преобразуване на комплекса, но към момента няма ясни и точни анализи, например откъде ще дойде новото гориво, било то природен газ, водород или нещо друго, колко ще струва преустройството и обосновано ли е икономически.

В този случай, при отпадането на ТЕЦ и при липса на дългосрочна визия, ще бъдем принудени пожарно да търсим алтернатива, част от която е внос на електроенергия. Не можем обаче да заместим всичко изцяло с внос, най-малкото защото той се ограничава от потреблението на външните пазари и от преносната способност на мрежата. Отделно от това ЕК обмисля мита при вноса на ток от страни-нечленки на ЕС. Закъсняваме и в присъединяването си към единния европейски пазар на границата с Румъния, макар и не по наша вина. Можем да приветстваме опитите, които се правят напоследък за стабилизиране на ситуацията, въпреки че тя остава твърде сложна.

Пенка ПАРАШКЕВОВА

 

Leave a Reply