Tyxo.bg counter
вторник , 2 юни 2020

Евгени Янчовски: КЪДЕ СА ТАЛАНТИТЕ НИ?

Наскоро отбелязахме 34 години от шампионската титла на футболния отбор Берое. Датата 12 април 86-та е знакова за старозагорските фенове на царя на спортовете. Ето какво си спомня от онзи паметен сезон един от главните виновници за триумфа на заралии, техният тогавашен наставник Евгени  Янчовски:

-По онова време никой не ни бе поставил за цел да станем шампиони. Съзряхме такава възможност след победата ни над Етър като гост. Формацията на виолетовите от Велико Търново тогава беше много силна. По-късно някои от членовете й бяха част от националния отбор за САЩ 94. Подчинявайки болярите, ни се отвори шанс да се борим за върха, където като конкурент ни се яви пловдивският Ботев (тогава Тракия). Цялото ръководство на футболната ни федерация помагаше на жълто-черните от града под тепетата. Един от видните й членове Иван Шпатов беше пловдивчанин. Бяхме сами срещу всички. Водихме люта борба със съперника до последен дъх. До титлата, след споменатия мач срещу Етър, ни оставаха две тежки препятствия. Изправяхме се срещу Лески (по онова време Витоша) в София и приемахме Славия вкъщи. Победихме Левски. И до днес се говори много, че сините са играли симулативно, за да паднат. Истината е, че те бяха разделени на две.  Едните наистина не се напъваха. Много искаха Ботев да не е шампион, защото беше военен отбор, като кръвния им враг ЦСКА (тогава Средец). За другата част  от отбора на Левски нашият дуел за титлата с Ботев нямаше значение. Срещу нас те си играха нормално. За Берое беше важно да спечели в столицата. С тази цел зад гърба ни остана само да победим Славия. И това направихме, за да донесем голяма  радост на целия град. По онова време не направих мащабна селекция, както е модерно сега. Взех само Милан Кашмеров (Мюмюн Кашмер) и Стоян Бончев.  Твърдо вярвам, че силен отбор се гради за няколко години и промени в основата му не се правят, убеден е Евгени Янчовски.

Той хвърли поглед върху  футбола ни в наше време.

-Да не е човек сега на мястото на националния селекционер Георги Дерменджиев. Той е силно ограничен в избора на титулярна единайсеторка. Нямаме класа. С какво футболист номер едно у нас Димитър Илиев е по-добър от близо 40-годишния беройски таран Мартин Камбуров? Нима нямаме млади таланти? Те трябва постепенно да бъдат налагани при мъжете.

Иван НЕЙКОВ

Leave a Reply