Tyxo.bg counter
четвъртък , 2 юли 2020

ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ МОДЕРНИЗИРАТ ВЪГЛИЩНИТЕ ЦЕНТРАЛИ ЗАСЕГА Е УТОПИЧНА

Управителят на ЕНЕРГОИМПОРТ-ЕКСПОРТ инж. Петко Михайлов е категоричен, че при липсата на целенасочена стратегия и тактика на изпълнението й, няма как да очакваме положително развитие за въглищната си енергетика.

-Засега виждам като утопия възможността да се модернизират въглищните централи, така че да не бъдат замърсители на околната среда. Според действащите екологични норми, технически  е възможно това да се осъществи. За целта обаче, както вече подчертах, са нужни стратегия и тактика за изпълнението й. За тях сме вече закъснели, заради плана за извеждане на мощностите, според директива 75, за който алармирам от 2016-та.  Близо четири години по-късно стигам до извода, че политиците ни предадоха фронта. България няма как да се бори срещу политически решения. ЕС представлява една голяма игра, в която са вплетени много интереси. В крайна сметка е важно кои от тях ще надделеят. В периферията на ЕС се намират страните от бившия Източен блок. Сред тях единствено Полша демонстрира последователност и мнение пред големите  страни от континента. Не знам защо в България не се случи нищо по отношение на атомната ни електроцентрала, независимо от това дали тя ще е в Белене или в Козлодуй. По темата няма никакво решение. Междувременно в района на северозападна Европа се появи допълнителна енергийна мощност. Факт е атомната електроцентрала в Беларус. Чрез  прибалтийските републики, тя може да изнася еленергия дори за Полша. Длъжни сме откровено да признаем, че енергийният пазар като стокова борса стана сложен. Дори, за да поддържаш работата на действащите си енергийни мощности, трябва да си плащаш за тях. С политически решения няма как да трупаме предприятия, които незнайно защо работят, категоричен е инж. Петко Михайлов. Той не подмина и темата за АЕЦ Белене.

-Проектът трябваше да се реализира, когато имаше пазарна ниша. В близко бъдеще такава не се очертава. Не виждам къде бихме намерили пазар за електроенергията, която би произвела АЕЦ Белене. В нашия регион дефицитна е единствено турската електросистема. Но и тя  има своите икономически и финансови проблеми. Останалите страни около нас нямат кой знае каква силна индустрия, за  да ги ползваме като енергиен пазар.

По думите на инж. Петко Михайлов част от парите, които страната ни плати за  емисии, е трябвало целево да бъдат похарчени за намирането на научни решения за модернизиране на горивните системи. По този начин те биха могли да отговарят на екологичните изисквания и да   работят до 2037-ма. България не е заявила, че има желание въглищната й енергетика да работи. Ако тя имаше спасителен план щеше да работи за постепенната подмяна на горивните инсталации в комплекса Марица-изток, за да бъдат те ефективни. Още през 2017-та трябваше да сме готови с конкретни искания пред ЕС за спасение на въглищната си енергетика. Тогава окончателно се приемаха графиците за извеждане на големите горивни инсталации. Искаше се дерогация. Доказваше се, защо е нужна тя и колко време трябва да я има. Тогава само България и Литва не поискаха нищо при заседанието на ЕК . Един от последните влакове за спасение, България изтърва през миналия декември. Тогава страната ни трябваше да поиска квоти за разполагаемост. Чрез тях ТЕЦ Марица-изток 2 щеше да разполага с пари за това, че има налични инсталации, квалифициран персонал, нужните въглища на склад и може да заработи веднага без нерегламентирана държавна помощ. България трябваше да подаде заявление за ТЕЦ Марица-изток 2, а не го стори и го лиши от възможност да получава допълнителни средства за разполагаемост до 2025-та, без да плаща пари за квоти. Можеше да имаме още пет години, в които да се намери техническо решение за ТЕЦ Марица-изток 2.

Генади СПАСОВ

Leave a Reply