Tyxo.bg counter
събота , 23 март 2019

МОЖЕМ ЛИ ДА СПАСИМ ВСИЧКИ ИНСУЛТИ И ИНФАРКТИ

Д-р Светослав Стоименов – кардиолог от СИТИ КЛИНИК – пред Наблюдател:

Сърдечно- съдовите заболявания продължават да са бич №1 в развитите общества, с водеща причина за смъртност в световен план и в частност за България. Мозъчните инсулти и сърдечните инфаркти се причиняват от мозъчна или коронарна атеросклероза. В 50% от случаите заболяванията се развиват продължително време и абсолютно  безсимптомно. Прединфарктното състояние /нестабилната стенокардия/ и острият миокарден инфаркт/ОМИ/ обикновено започват с остра сигнална болка в гръдния кош – зад гръдната кост или  в сърдечната област, която е  със стягащ или опасващ характер. Тази болка често се придружава с нервно- вегетативни прояви – изпотяване, гадене, повръщане, поради което състоянието  често може да бъде объркано с грипоподобни, стомашно- чревни страдания или дори понякога с остър хирургичен корем. Първите прояви при мозъчния инсулт са мравучкане, изтръпване на горни и долни крайници, загуба на сетивност, затруднения в движение, затруднен или завалян говор, внезапна загуба на зрение, световъртеж, гадене, с или без загуба на съзнание. Тези  симптоми  и при двете състояния  имат  нужда от спешна оценка  от специалист- кардиолог или невролог. При липса на такъв, би следвало да се направи консултация при общопрактикуващия лекар. Рискови групи и при двете заболявания са хора с артериална хипертония, нарушения в обмяната на мазнините/холестерол и 3-глицериди/, диабетиците, пациенти с висока пикочна киселина, хората над 50 години и пушачите. Те би следвало да минават на профилактични прегледи при кардиолог и невролог поне 2 пъти годишно с включени електрокардиограма (ЕКГ), сърдечна ехография, при необходимост тест с натоварване, при подозрение за аритмии –24ч. холтер ЕКГ, често съчетана и с холтер за проследяване на артериалното налягане. Препоръчително е пациентите от същата тази рискова група да провеждат и ултразвуково изследване на шийни и вътречерепни артерии, за да може специалистът  невролог  или ангиолог да прецени дали са застрашени от мозъчен инсулт. Инсултът е два вида –  исхемичен или хеморагичен (кръвоизливен). Хеморагичният инсулт е с много по-драматична изява  със загуба на съзнание, гърчова симптоматика, понякога с тазово -резервоарна инконтиненция. Исхемичният мозъчен инсулт/ИМИ/ – тромботично запушена мозъчна или сънна артерия – обикновено не е с толкова драматична клинична изява, но с достатъчно симптоми, които го правят разпознаваем  и за лекарите неспециалисти. Златният стандарт за лечение на ИМИ  с интервенционална намеса е до третия час,  а при ОМИ е до 6-ия час.  Центрове за лечение на ОМИ има вече отдавна разкрити почти във всяка област на страната. Сега е  необходимо да се разкрият  центрове за спешна диагностика и лечение на инсулта. Като при това за разлика от  ОМИ или ИМИ, хеморагичният инсулт изисква интердисциплинарни екипи – кардиолог, невролог, неврохирург, специалист по образна диагностика, анестезиолог – на денонощно разположение, оборудване за изследване- скенер с възможности за контрастно скенерине на мозък и ЯМР, както и  на  добре оборудвани операционни зали по  неврохирургия и неврореанимация, които далеч не са по силите на всички болнични заведения. Правилната организация на този тип лечебна помощ изисква мрежа от подобни центрове с равномерно разпределена  локация в страната – най-добре във всички областни  градове. В момента подобни функциониращи центрове има само в София – единият от които е  СИТИ КЛИНИК- сърдечно-съдов център, както и  в университетските болници в Пловдив и Варна. При съвременното развитие медицината  е непрепоръчително консервативното лечение на  инсулта, когато има възможности за своевременно лечение с интервенционални или неврохирургични процедури, тъй като стандартното медикаментозно лечение с   последваща физикална рехабилитация обикновено завършва с тежки инвалидизации – парези и плегии.

Час за преглед при д-р Стоименов в Стара Загора можете да си запазите на: 0888 619 240

 

Поля ИВАНОВА

 

 

 

 

Leave a Reply