Tyxo.bg counter
неделя , 20 октомври 2019

КОЙ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО У НАС  НОРМАЛНО?

И сестрите стачкуват, и фелдшерите, и педиатрите. Остава и лекарите да се вдигнат. Системата се пропуква –  като не се правят реформи. Така обяснява накратко нажежената атмосфера в здравеопазването неврохирургът от УМБАЛ Проф. Д-р Стоян Киркович – д-р Мариус Кирков. Реформа не значи от единия джоб в другия – и хоп – 50 милиона. Системата ни е без смислена дългосрочна стратегическа  основа. А без основа и  супермодерен небостъргач ще се срути. Какво остава за здравеопазване, което по иванкостовото  време натъкмиха, за да закърпят някак нуждите от най-необходимото, за да не колабира, и измислиха лимита наречен пътечки. Всичко трябваше да е временно, докато се натрупат средства и се създадат същинските основи. Умните и шмекерите обаче решиха да яхнат хаоса и постоянно надграждат в него, за да станат достатъчно богати. Може ли лекар в нашата болница да е с 650-750-850 лева заплата, а някои „светила” в „имиджовите болници” – с по 20 –40- 80 хиляди? Чак такива светила категорично нямаме- факт е, че за доста заболявания търсим помощта на чужди болници. Да си диференцираме разликите и  способностите с до2- 4-5  хил. лева разлики в заплата –  да , но другото е конюнктурна кражба. Разбира се, йерархия трябва да има– от ординатор – до лекар консултант,специалист,завеждащ – според стажа и според защитените с изпити професионални нива – както е в целия цивилизован свят. Както нееднократно съм казвал – за реформа е нужна революция. Първо – приключваме с пътечките. Както в автосервиза и тук всяка част, всеки консуматив и всяка услуга си имат цена.  За всяко лечение фактура– толкова за труд, толкова за консумативи, толкова за медикаменти, толкова за режийни- вода и за ток и т.н. И ако това стане факт, няма както е сега, за година време половината държава да е минала през болници– за щяло и нещяло. Парите трябва да се насочват в амбулаториите – за изследвания и лечение от специалист, без многократно по-скъпия престой в болница, ако не се налага стационар. И задължително лимити – но не за болницата, а за пациента. Всеки здравноосигурен е с карта за здравни услуги/ като банкова кредитна карта/ със строго определен доживотен бюджет – примерно 250 хил. за операции, 10 хил. за прегледи, 2 хил. за стоматолог. 8 хил. за лекарства и т.н. с годишно отчитане на инфлацията. Така самият пациент е заинтересован да не пилее излишно парите си за здраве, защото когато му потрябват наистина, той ще ги е изхарчил и ще трябва да доплаща. Недостигът на кадри и излишъкът от частни болници също са резултат от нежеланието да се поставят основите на системата.  Политиците се оказаха страхливци – не посмяха да приватизират големите държавни болници и да ги превърнат в смесени държавно – частни дружества. Резултат: в момента се чудим за какво са ни 200-300 частни болници и откъде да търсим лекари и сестри – бизнесът с желание за такава дейност  пилее средства за материални бази,а готовите се сриват от липса на средства.

Като цяло не смятам, че настоящият ни министър е в състояние да проведе реформа – от счетоводител бизнесмен не става. Министърът ни трябва да  е бизнесмен – само така ще да забелязва проблемите и перспективите и ще коригира със замах всички нередности. Но решение пак може да се намери. Не е необходимо да откриваме топлата вода. Да заимстваме здравния модел на държави със сходни на нашите параметри – население, БВП, заболеваемост. Ако трябва да си внесем и мениджърите. Нали в крайна сметка и на нашите паспорти пише най-отгоре , че сме европейци. Защо да не живеем и у нас, както в останалия европейски свят?

Поля ИВАНОВА

Leave a Reply