Tyxo.bg counter
неделя , 19 май 2019

КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ ПРАЗНИЧЕН ДЕН НА СТАРА ЗАГОРА?

РУБРИКА НА ПРОФ. ИВАН ТАНЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКА ОРДА

Варна отбелязва своя официален празник на 15 август, когато се чества големия християнски празник Успение Богородично, денят на св. Богородица – покровител на града и на най-старата му църква – „св. Богородица”. София празнува своя главен празник на 17 септември – денят на св. Софùя – покровител на града и на най-старата му църква – „св. Софùя”. Този списък на големите български и европейски градове може да се продължи, защото такава е преобладаващата европейска традиция. Стара Загора също е имал такава традиция.

След избора през 1896 г. на Методи Загорски за митрополит на Старозагорската епархия, Тодоровден – от народен и църковен празник –  се превръща в официален празник на Стара Загора. Тодоровден е денят на небесния покровител на най-стария манастир-лавра в града – Св. Теодор Тирон, разположен на свещеното старозагорско Аязмо. Това е най-тачения от християните-старозагорци празник през годините на османското владичество и вероятно далеч преди това. Ежегодно, до 1944 г. Тодоровден е честван като ден на небесния покровител на града – св. Теодор Тирон и като ден, когато българския цар Борис-Михаил се е покръстил на Старозагорското аязмо. С избора на този официален празник Стара Загора изгражда образ на стар европейски град с дълга християнска традиция. След 1944 г. по идеологически съображения тоталитарната власт не участва в честването на този много популярен сред старозагорци празник, без да го забранява и той се превръща в ежегоден градски панаир. Като следствие, от 1944 г. до 1987 г. Стара Загора няма официален празник.

През юли 1987, тогавашното партийно ръководството на Стара Загора осъзнава, че градът не може да стои без официален празник и поставя задачата за избор на нов ден, когато отново да се чества празник на града. От всички предложения се избира това на Величка Койчева, историк в тогавашния Окръжен исторически музей,  официален празник на града да е 5 октомври.  Какъв е смисълът за Стара Загора на този празничен ден? На 5 октомври 1879 г. тогавашният генерал-губернатор на османотурската провинция Източна Румелия – Александър Богориди паша посещава Стара Загора и в пределите на днешната градска градина прави символична копка за възстановяване на града. Преди това е приет архитектурния план на Лубор Байер, градът е избран за областен център и се управлява от Общински съвет, кмет и областен управител.

За разлика от времето на тоталитарната власт, днешна демократична България гарантира правото на свободно слово. От гледна точка на съвременния, безпартиен и демократичен поглед на историята на Стара Загора и България, изказвам следните лични съображения против посочената по-горе смяна на деня за честване на официалния празник на Стара Загора:

  1. По време на тоталитарния период Съединението на османската провинция Източна Румелия и Княжество България не беше разглеждано като важно за българската нация събитие, съответно 6 септември, когато това събитие настъпва, не се отбелязваше като празник. На фона на това неутрално отношение към Съединението посещението на Алеко Богориди паша в Стара Загора изглеждаше като положително за града събитие, което би могло да се ознаменува като градски празник. Обаче, в 1993 година Общинския съвет на град Пловдив избира 6 септемвриза официален празник на Пловдив. През 1998 този ден се избира и за национален празник на България. И това е напълно заслужено, защото на този ден в 1885 г. будните българи от много градове и села на османската провинция, включително и нейния център – Пловдив вдигат въстание и свалят властта на Алеко паша, а провинцията се присъединява към княжество България. Това рязко променя отношението на днешните българи към Източна Румелия и нейното ръководство в лицето на Алеко паша.
  2. Историческата фигура на Александър (Алеко) Богориди е силно отрицателна и отблъскваща в очите на съвременните му българи. Дълги години той е бил висш чиновник в османотурската администрация придобивайки османотурския военен чин паша. В 1879 г. султан Абдул Хамид II го назначава за губернатор на Източна Румелия, която е една негова провинция с ограничена автономия. Само шест години след споменатата копка в Стара Загора Алеко паша е свален от власт от въстаналите българи, които желаят освобождение от османската власт и съединение с Княжество България.
  3. Ако денят 5 октомври 1879 г. беше толкова значим и знаков за Стара Загора, той щеше още в първите десетилетия на неговия свободен живот да се превърне в голям празник на града. В действителност, в продължение на 110 години градът даже не го е забелязал. Причината е, че Алеко паша прави своя символичен жест само две години след като друг османски паша – Сюлейман паша разрушава града и избива голяма част от населението на града и селата южно от него. Фактически по времето на султан Абдул Хамид II (1876-1909) един негов паша разрушава града, а само две години след това друг негов паша прави символична копка за възстановяването на града.
  4. Приносът на Алеко паша за реалното възстановяване на града е незначителен. Стара Загора се възстановява най-вече през годините след Обединението в 1885 г. Най-значителни подобрения в града се извършват в периода 1890 – 1910 г.

В заключение, пред вид на наличието на нов национален празник, коренно променящ отношението към личността на Алеко паша и към османския режим на Източна Румелия смятам, че трябва да се преосмисли дали символичния жест на османския чиновник Алеко паша, извършен на 5 октомври 1879 г. е подходящ да отрази хилядолетната история на Стара Загора и дали е съвместим с празничната система на съвременна България.

 

 

 

 

Leave a Reply